33. Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.
34. Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.
35. Неправдата сторена на мене и на моя род {Еврейски: Моята плът.} <Нека падне> върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми <нека падне> върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.
36. Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката {Еврейски: Морето.} на <Вавилон> в суша, И ще пресуша извора му.
37. Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.
38. Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.
39. Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.
40. Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.
41. Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за учудване между народите!
42. Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.
43. Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.
44. Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.
45. Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.
46. Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в <тая> земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година <ще дойде> слух И насилие на страната, властител против властител.