20. Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.
21. До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?
22. Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.
23. Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.
24. Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,