14. Затова всичките първенци пратиха Юдия, син на Натания, син на Селемия Хусиевия син, при Варуха да <му> кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на людете и дойди. И тъй, Варух Нириевият син взе свитъка в ръката си та дойде при тях.
15. И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16. А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще съобщим на царя всички тия думи.
17. И попитаха Варуха, думайки: Кажи ни сега - как си написал ти всички тия думи от устата му?
18. А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тия думи, и аз ги написвах с мастило в книгата.
19. Тогава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се ти и Еремия; никой да не знае где сте.
20. После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи.
21. И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.