9. С плач ще дойдат, И като се молят ще ги доведа; Ще ги доведа до водни реки през прав път, В който няма да се спънат; Защото съм Отец на Израиля, И Ефрем е първородният Мой.
10. Слушайте, народи, словото Господно, И известете в далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере, И ще го опази както овчарят стадото си.
11. Защото Господ е изкупил Якова, Изкупил го е от ръката на по-силния от него.
12. И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион И ще се стекат към благата Господни, Към житото, виното и дървеното масло, И към рожбите на овцете и на говедата; И душата им ще бъде като напоявана градина, И те няма да изнемощеят вече.
13. Тогава ще се зарадва девицата в хорото, И юношите и старите заедно; Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им.
14. Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; И людете Ми ще се наситят с Моите блага, казва Господ.
15. Така казва Господ: Глас се чува в Рама, Ридание и горчиво плакане; Рахил оплаква чадата си, И не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма.
16. Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач И очите си от сълзи, Защото делото ти ще се възнагради, казва Господ, И те ще се върнат от земята на неприятеля.
17. Има надежда за сетнините ти, казва Господ, И чадата <ти> ще се върнат в своите предели.
18. Наистина чух Ефрема да си оплаква <участта, казвайки>: Наказал си ме, И бидох наказан като теле неучено <на хомот>; Върни ме, и ще бъда върнат, Защото Ти си Господ мой Бог.
19. Наистина откак бидох върнат, разкаях се, И откак бях научен, ударих се по бедрото; Засрамих се, да! дори се смутих, Понеже носих укора на младостта си.