Старият Завет

Новият Завет

Еремия 22:8-17 Ревизиран (BG1940)

8. И много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

9. И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

10. Не плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

11. Защото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който <и> излезе от това място: Той няма да се върне вече;

12. Но на мястото гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

13. Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

14. Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

15. Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? <Да!> но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

16. Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

17. А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

Прочетете пълната глава Еремия 22