14. Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15. Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16. И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17. Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.
18. Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.