2. По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3. По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5. По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;
6. Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7. Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8. По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.
9. Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.
10. Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11. Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12. Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13. Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14. Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15. Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.
16. Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17. Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?