6. Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
7. Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
8. Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
9. При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
10. Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
11. Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?
12. Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
13. Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14. И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15. Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
16. Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?