3. А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4. Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.
5. Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6. И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.
7. Тогава изново видях <само> суета под слънцето.
8. Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9. По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10. Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.
11. И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?
12. И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13. По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;