9. И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната <земя>.
10. Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.
11. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната <жертва>; и мястото на светилището му се съсипа.
12. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната <жертва>, поради престъплението <им>; и той тръшна на земята истината, стори <по волята си>, и успя.
13. Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението <за> всегдашната <жертва>, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14. И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15. И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене <нещо> като човешки образ;
16. и чух човешки глас, който извика изсред <бреговете> на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17. И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18. И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото <видението> се отнася до определеното последно време.
20. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.