14. И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15. И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене <нещо> като човешки образ;
16. и чух човешки глас, който извика изсред <бреговете> на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17. И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18. И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото <видението> се отнася до определеното последно време.
20. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.
21. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.
22. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него<, значи>, че четири царе ще се издигнат от <тоя> народ, но не със сила като неговата.
23. И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха <на беззаконието си>, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на <другия>; и ще погубва чудесно, ще успява и върши <по волята си>, и ще поквари силните и светите люде.
25. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
26. А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.
27. Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.