4. Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5. видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
6. Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.
7. Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.
8. А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:
9. Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.
10. Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.
11. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.
12. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13. Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето
14. и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;
15. обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16. нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена.
17. Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.
18. Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19. Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!
20. Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,
21. чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,
22. това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.