1. Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!
2. Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.
4. Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5. видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
6. Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.
7. Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му.
8. А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:
9. Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.
10. Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.
11. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.