29. Царю, размишленията ти дойдоха <в ума ти> на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане.
30. Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението <на съня>, и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31. Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.
32. Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,
33. краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34. Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36. Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38. и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.