Старият Завет

Новият Завет

Данаил 12:6-13 Ревизиран (BG1940)

6. И <единият> рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?

7. И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.

8. И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?

9. А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

10. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

11. И от времето, когато се премахне всегдашната <жертва>, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.

12. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.

13. Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.

Прочетете пълната глава Данаил 12