8. Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.
9. А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
10. И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от <лицата> на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.
11. Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария:
12. Опитай, моля, слугите си десет дни, <през което време> да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;
13. после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.
14. И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни.
15. И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни отколкото <лицата> <на> всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.
16. И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.
17. А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.
18. И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.
19. И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя.
20. И във всяко дело, <което изискваше> мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.
21. И Даниил остана до първата година на цар Кира.