17. Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19. Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20. И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
21. или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22. Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
23. или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
24. тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
25. и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
26. Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,
27. и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;
28. защото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.
29. Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
30. Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.
31. Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.
32. Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.