17. Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19. Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20. И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
21. или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22. Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
23. или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
24. тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
25. и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
26. Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,