5. За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6. А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7. Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8. Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9. отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10. И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11. Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12. освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13. Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.