1. А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2. то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3. Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4. земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5. За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6. А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7. Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8. Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9. отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10. И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11. Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12. освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.