глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

Числа 31 Ревизиран (BG1940)

1. След това Господ говори на Моисея, казвайки:

2. Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

3. Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

4. По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

5. И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

6. И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

7. Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

8. И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

9. А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

10. А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

11. И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

12. И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

13. Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

14. Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

15. и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

16. Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

17. За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

18. А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

19. И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки <от вас>, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

20. очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

21. Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

22. Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

23. всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

24. Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

25. И Господ говори на Моисея, казвайки:

26. Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините <домове> от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

27. и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

28. От <дела> на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

29. от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

30. А от половината, <която се дава> на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

31. И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

32. А плячката, <то ест>, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

33. говеда, седемдесет и две хиляди;

34. осли, шестдесет и една хиляда

35. и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

36. Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

37. а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

38. говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

39. ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

40. и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

41. И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

42. А половината, <която се даде> на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

43. <то ест>, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

44. говеда, тридесет и шест хиляди;

45. осли, тридесет хиляди и петстотин;

46. и човеци - шестнадесет хиляди.

47. От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

48. Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

49. и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

50. За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

51. И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

52. И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53. (<Защото> войниците бяха грабили, всеки за себе си).

54. И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.