1. И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.
2. И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.
3. И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза;
4. Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна <в изстъпление>, но очите му бяха отворени:
5. Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!
6. Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.
7. Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му <ще се простира> в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.
8. Бог го изведе из Египет; Има сила, както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.
9. Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!
10. Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изпляска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.
11. Сега, прочее, бягай на мястото си; рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.
12. А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах: