1. Тогава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.
2. И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.
3. После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.
4. И Бог срещна Валаама; а <Валаам> му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.
5. И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.
6. Върна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.
7. Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, <и каза ми: > Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.
8. Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?
9. Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, <които> ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.
10. Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!
11. Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!
12. А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?
13. Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.
14. И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.
15. Тогава <Валаам> рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна <Господа> там.
16. И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.
17. Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?
18. Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!
19. Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?
20. Ето, аз получих <заповед> да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.