8. И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9. И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10. Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11. И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12. От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13. От там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14. За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
15. И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
16. А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17. Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
18. Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,
19. и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20. а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.
21. Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат: