13. Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.
14. След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар <да му кажат>: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,
15. как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и <как> египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
16. и <как>, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
17. Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.
18. Но Едом му отговори: Няма да минеш през <земята> ми, да не би да изляза с нож против тебе.
19. А израилтяните <пак> му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.
20. А той <пак> отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.
21. Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.
22. И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.
23. Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:
24. Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.