31. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.
34. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.
36. След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37. Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38. кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39. И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40. да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.