28. И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:
29. ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30. но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.
31. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.
34. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.
36. След това Господ говори на Моисея, казвайки: