23. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24. Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
25. И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
26. И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
27. И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.
28. И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:
29. ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30. но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.
31. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.
34. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.
36. След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37. Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38. кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39. И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40. да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.
41. А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
42. Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.