Старият Завет

Новият Завет

Числа 16:17-34 Ревизиран (BG1940)

17. и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18. Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19. Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20. Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21. Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22. А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24. Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25. И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26. И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27. И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28. И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:

29. ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30. но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

Прочетете пълната глава Числа 16