1. И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.
2. Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
3. И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.
4. И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5. Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.