1. И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.
2. Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
3. И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.
4. И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5. Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.
7. (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.
8. И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.
9. Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).
10. И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.
11. Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?
12. Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?
13. От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.
14. Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.
15. Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.