27. А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28. Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29. В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля.
30. Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31. А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32. И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33. И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34. И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35. И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36. А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.