14. И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
15. А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.
16. Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:
17. Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.
18. После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.
19. А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?
20. Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.
21. Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.
22. Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;
23. и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.
24. След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.
25. И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.
26. И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.