1. След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.
2. И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3. И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:
4. Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.
5. И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.
6. А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.
7. А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).
8. И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?
9. А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.