17. И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18. И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
19. А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
20. При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21. И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22. На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23. И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
24. Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
25. И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
26. И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
27. Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
28. И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.