2. и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3. На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4. А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5. Не е ли тая <чашата> с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6. И <човекът>, като ги настигна, каза им тия думи.
7. А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8. Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9. Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10. А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11. Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12. И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13. Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.