1. А гладът ставаше голям по земята.
2. И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.
3. А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
4. Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5. но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
6. А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?
7. А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.
8. Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.
9. Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.
10. Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.