5. И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
6. А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
7. А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8. (<А при все, че> Иосиф позна братята си, те не го познаха).
9. Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
10. А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11. Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
12. Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
13. А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
14. И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
15. Ето как ще бъдете опитани: <В името> на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
16. Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, <в името> на Фараона, наистина вие сте шпиони.
17. И ги постави под стража за три дена.
18. А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19. Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},
20. па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
21. И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.