49. Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50. А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51. И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52. А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53. А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя