12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат <стадото>.
17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.