7. И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
8. По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.
9. И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
10. Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
11. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
12. и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
14. И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
16. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
18. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.
19. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
20. И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:
23. синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
24. синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
25. а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26. и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.