17. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
18. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.
19. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
20. И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:
23. синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
24. синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
25. а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26. и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
27. После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
28. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.