3. А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
4. И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5. И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти.
6. Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
7. Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
8. Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
9. А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.