14. Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15. Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16. Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.
17. Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.
18. И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.
19. А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20. И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.
21. Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.
22. А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.
23. Тогава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна.
24. Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
25. И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.
26. И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?
27. Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,