7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко.
14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.
15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.