21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25. Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27. Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28. И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.