15. Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.
16. Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17. И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.
18. А <потомците му> се населиха <в земите> от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; <Исмаил> се засели независим от всичките си братя.
19. Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,
20. а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.
21. И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.
22. А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
23. А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.
24. И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.
25. Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}.
26. После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, <или> който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.
27. И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
28. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.
29. <Един ден> Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
30. И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено <вариво>, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}.
31. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.
32. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?