49. Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50. А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
51. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
52. Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
53. И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
54. Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.
55. А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
56. Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
57. А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
58. И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
59. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
60. И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61. И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
62. А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.