46. И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
47. Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
48. И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49. Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50. А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
51. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
52. Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
53. И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
54. Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.
55. А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
56. Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
57. А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
58. И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
59. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
60. И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61. И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.