16. Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17. А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
18. А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19. И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
20. И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
22. Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
23. Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
25. Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
26. Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.
27. И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
28. А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.